Микоза на стъпалото

Микозата на стъпалото (Атлетично стъпало, Tinea pedum, Epidermophytia interdigitalis, Athlets foot) е най–често срещаната микоза. Обикновено се засягат междупръстията и сводовете на ходилата.

ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ
Гъбичките по краката засягат най-повърхностния, рогов слой на кожата. Предпочитани места за тяхното развитие са най-влажните и топли, слабо проветрявани участъци. Не всеки развива тинея педис, за това има известно предразположение.

На първо място като предразполагащи фактори са носенето на тесни обувки от изкуствени материи, които запарват краката, както и на чорапи от синтетични тъкани, особено в условия, водещи до често изпотяване. Рисково е носенето на едни и същи обувки ежедневно и нередовната смяна на чорапите, недостатъчната хигиена, включваща щателно измиване и подсушаване на краката.

Гъбичките могат да бъдат пренасяни от човек на човек чрез директен контакт, но обикновено това става индиректно. Те намират подходящи условия за развитие в хавлии, спално бельо, подови настилки, душ-кабини, бани, басейни и други. Носенето на чужди обувки и чехли може да е причина за пренасяне на инфекцията.

Ползването на общи хавлии, ходенето боси по недобре хигиенизирани помещения – бани, басейни, сауни и др. също е рисково в тази насока. Не всеки бива инфектиран, но при предразпложените това става лесно. Трябва да се има предвид, че дори и при безсимптомно протичане, човек може да бъде източник на зараза.

ПРИЧИНИТЕЛИ
Тrichophyton rubrum;
Trichophyton mentagrophytes;
Epidermophyton floccosum.

КЛИНИЧНИ ФОРМИ
Заболяването засяга предимно хора в активна възраст, но заразяването може да стане още в първото десетилетие от живота. Дерматофитията на стъпалото протича в три клинични форми:

Интертригинозна форма
Интердигитална, междупръстна, Epidermophytia interdigitalis. Обичайно инфекцията започва със засягане на пространството между четвърти и пети пръст на крака, последвани от това между четвърти и трети. При липса на лечение и при подходящи условия се засягат и гърба на пръстите, кожата под пръстите и цялото стъпало.

Епидермисът е белезникав и мацериран. В началото настъпва зачервяване на кожата, съпроводено с лек сърбеж. Впоследствие кожата отича, размеква се и се появяват ерозии, като често се образуват болезнени цепнатини (рагади). Рагадите често са входна врата за възникване на възпалителни усложнения. Налице е подмокряне на зоната, с отделяне на неприятна миризма. Сърбежът е умерен до силен, а протичането е хронично, в продължение на месеци и години.

Дисхидротична форма
Засягат се основно свода на стъпалата с появата на дребни, плътни, сърбящи, разположени дълбоко в епидермиса мехурчета, с големина на главичка на топлийка до грахово зърно, изпълнени с прозрачна и лепкава течност, но понякога при вторична бактериална инфекция могат да станат и гнойни.

Везикулите са разположени върху еритемна основа, а понякога могат да се образуват многокамерни були. Мехурчетата се разпукват, на тяхно място се развиват червени ерозии, оградени с остатъци от разкъсаната обвивка на мехурите, които засъхват с образуване на жълтеникави люспи и корички.

Сквамозна форма
Локализира се по свода или страничните ръбовете на стъпалата. Измененията в началото включват отделно разположени еритемни и залющени петна по свода на стъпалото, а при сливането им се обхващат дифузно целите стъпала.

В края на засегнатия участък най-горния кожен слой се отлепва под формата на "якички". Сърбежът е умерен, но образуването на рагади може да доведе до болка при ходене. Сквамозната форма може да се обостри и да премине в дисхидротична.

ДИАГНОЗА
Необходимият за изследване материал се остъргва от активния ръб на лезията със скалпел върху предметно стъкло. Наблюдава се на микроскоп, след обработка с калиева основа – директна микроскопия. Отчита се положителен или отрицателен резултат за микоза. При културелната диагностика се отчита вида на причинителя след посявка.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА 
Немикотична интердигитална мацерация;
Псориазис;
Хронична екзема.

УСЛОЖНЕНИЯ
Не рядко паралелно с Tinea pedis е налице и онихомикоза – ангажиране на ноктите. Те могат да са с променен цвят и форма, задебелени, чупливи. Понякога гъбичната инфекция е напълно безсимптомна.

Рагадите при интердигиталната форма са най-честата причина за развитие на еризипел на подбедриците и флегмон на стъпалата.

ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на тинеа педис се провежда с бани на стъпалата с разтвор на калиев перманганат и други антисептични средства. Прилагат се и локални антимикотични препарати. Тъй като тези средства не могат да проникнат в ноктите, при онихомикоза, както и при тежко протичащи и хронифицирали форми, се използват и системни антимикотици.

ПРЕВЕНЦИЯ
Тъй като гъбичките живеят във влажна и топла среда, пациентите трябва да носят обувки от естествена кожа и памучни чорапи. След измиване, ходилата трябва да се изсушат напълно, преди да се обуят обувки и чорапи. Пациентите трябва да избягват ходенето бос и споделянето на чехли и обувки.