Лимфангит

Остро настъпващото бактериално възпаление на лимфните съдове се нарича лимфангит.

ЕТИОЛОГИЯ
Заболяването обикновено е вторично, рядко първично. При вторичен лимфангит, инфекцията попада от първично възпалително огнище, което е абсцес, флегмон, фурункул, панарициум в лимфните пътища и се придвижва към лимфните възли. При първичен лимфангит, инфектирането става от инфектирани наранявания на кожата и лигавиците. Основните причинители са стафилококи и стрептококи.

Възпалителният процес засяга стените на лимфния съд и се последва от левкоцитна инфилтрация по протежение на съда. Лимфата се съсирва и в близост до клапите се образуват тромби. Лимфните тромби съдържат ендотелни клетки, левкоцити и бактерии. Тромбозирането води до застой на лимфата. Диабетът, алкохолизмът и недохранването предразполагат към по-тежко протичане.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Клиничната картина при лимфангит е различна, в зависимост от локализацията на патологичния процес. Различават се повърхностни и дълбоки лимфангити. Лимфангитът се проявява обикновено остро, но има и с хронично протичане.

Острият лимфангит се представя с типичните симптоми на възпалението - болка, оток, зачервяване, нарушаване на функцията на съответната засегната анатомична област. При появата на острия лимфангит често може да се установи входната врата на инфекцията.

Заболяването може да се придружи с повишаване на температурата. От лабораторните показатели се установява левкоцитоза. При неблагоприятно протичане острият лимфангит може да се усложни с абсцес, флегмон, еризипел, тромбофлебит и сепсис.

Хроничният лимфангит често е резултат на острия или се дължи на непрестанната резорбция на инфектирани материи от различни хронични кожни инфекции. Той води до пахидермия или елефантиаза. Различават се две форми на лимфангит - Lymphangitis reticularis и Lymphangitis truncalis.

Ретикуларният лимфангит се характеризира с петнисто или мрежесто зачервяване, което се разпространява по направление на лимфния отток. Появява се в близост до инфектираното огнище. Оттук нежни червеникави ивици се насочват към съответните регионални лимфни възли, които обикновено реагират на възпалителния процес.

Стволовият лимфангит се характеризира с лентовидно зачервяване, което започва от първичното огнище и се насочва към регионалните лимфни възли. Зачервяването е резултат на възпалителната хиперемия на vasa vasorum на лимфните съдове. Дълбокият стволов лимфангит се придружава от по-значителен оток и рано появяващ се лимфаденит.

ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на лимфангит при наличие на първично огнище започва с неговото саниране. Налагат се покой, имобилизация на засегнатия крайник, високо положение, локални и общи антибиотици.