Кандидоза

Кандидозата (Candidosis, Candidiasis), известна още като млечница или соор, засяга области, които са с повишена влажност или са под оклузия. Счита се, че почти всеки човек в живота си е имал поне един епизод на инфекция с кандида. Това е най-честата гъбична инфекция.

ЕТИОЛОГИЯ
Най–честият начин на на инфектиране у човека е ендогенният. Кандидозата се развива у предразположени лица, поради активиране на тяхната собтвена флора. Нормално дрожди от рода кандида има в устната кухина, влагалището и аноректалния тракт. Te са в малко количество и не предизвикват заболяване.

Candida albicans е най-честия причинител, но е възможно инфектиране с C. glabrata, C. troipicalis, Candida krusei и др.


ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ
Кандидозата се счита за болест на болните хора - с имуносупресия или с наличие на различни придружаващи заболявания, както и на кърмачета и стари хора. 

Кандидозата се развива при повишена влажност, а именно при затлъстяване, залежаване на легло, под пелените при бебета, на места на недобре прикрепени изкуствени челюсти. 

Други рискови фактори са приемът на някои медикаменти - орални контрацептиви, антибиотици, кортикостероиди или бременност, захарен диабет, СПИН.

ОРАЛНА КАНДИДОЗА
Може да протече под няколко форми: 

Псевдомембранозна - млечница. Характеризира се  с бели налепи (псевдомембрани), изградени от отпаднали епителни клетки, фибрин и гъбични хифи. Разполагат се по устната, букалната лигавица, по твърдото и мекото небце, по езика, венците и фаринкса. Псевдомембраните се отделят лесно с помощта на тампон и под тях се разкрива зачервена лигавица. 

Атрофична. Съпровожда се с парене в устата или езика, които са яркочервени. Среща се при възрастни пациенти с протези - протезен стоматит. 

Хиперпластична. Засяга лигавицата на бузите и страничните части на езика. Характеризира се с наличие на единични малки бели петънца или плаки. Има висок риск за развитие на кандидозна левкоплакия. Понякога е трудно да бъде изолирана кандида. Често се среща при пушачи и след спиране на цигарите може да изчезне напълно.

Медиален ромбоиден глосит - протича с гладко поле в центъра на езика, с червен цвят, в което нишковидните папили на езика са атрофични. Често се свързва с тютюнопушене или използване на инхалаторни стероиди. 

Ангуларен хейлит. Среща се по-често при деца, но при тях е със стрептококова етиология. Кандидозната форма е характерна за възрастни или при пациенти, които отделят секрети от устата - след инсулт или при наличие на недобре фиксирани зъбни протези.

При по-възрастните, които имат множество бръчки около устата, се създава влажна среда, в която се повишава риска от заселване на патогенни микроорганизми. Ангуларният хейлит изглежда като зачервяване и нацепване на устните ъгли. Характерен е сивият белезникав налеп. Много често се съчетава и с инфекция с кандида и в устната кухина. 

Кандидозен хейлит. Среща рядко. Представя се с напукване и десквамация на устните и е придружен от ангуларен хейлит. 

Кандидозен тонзилофарингит. Обикновено е усложнение на кандидозата на устната кухина. Представя се с еритем и бели налепи по сливици и небни дъги.

ГЕНИТАЛНА КАНДИДОЗА
Виж Генитална кандидоза.

КАНДИДОЗНО ИНТЕРТРИГО
Candidosis intertriginosa. По-често е при пълни жени, засягат се гънките под гърдите, ингвиналните, аксиларните гънки, където се наблюдават еродирани, влажни, лъскави, тъмно-червени полета. Наоколо се наблюдават дъщерни окръглени полета с якичка от белезникав мацериран епидермис. 

ЕРОЗИО ИНТЕРДИГИТАЛИС КАНДИДОТИКА
Erosio interdigitalis candydamycotica. По-често е при жени между 30 и 60 години. Предразполагащи фактори са мокрене, миене на чинии и диабет. Засяга се пространството между третия и четвъртия пръст, което е по-прилепнало и с по-малки възможности за проветрение.

КАНДИДОЗНА ПАРОНИХИЯ
Perionnyxis et onyxis candidotica. Хронично възпаление на околонокътния вал на един или няколко пръста, причинено от кандида. Околонокътната гънка се зачервява, подува и става болезнена. При натиск се отделя серозна теност, съдържаща дрожди и бактерии.

Обикновено засягането на нокътната плочка е вторично, след инфектиране на меките тъкани. Ноктите стават дистрофични, кафеникави, с напречни бразди и чупливи. Заболяването протича хронично и често рецидивира. Много често, освен кандида може да има инфекция и с други микроорганизми - псевдомони или други бактерии.

КАНДИДОЗЕН ФОЛИКУЛИТ

Най-често се среща при възрастни мъже с имуносупресия. Засяга основно областта на брадата с пустули, корички или възелчета, центрирани от косъм. 

ДЕРМАТИТ ОТ ПЕЛЕНИ
Това състояние е характерно за кърмаческата възраст и при възрастни и тежко болни, които са с памперси. Виж Дерматит от пелени


КАНДИДОЗА НА НОВОРОДЕНИТЕ
Заразяването на новороденото с кандида става обикновено при вагинална инфекция на майката. Причините за възникване на кандидоза се дължат на незрелия имунитет на новородените. Кандидозата при новородени може да бъде много сериозно състояние и да заплашва живота.

Рисковите фактори за възникване на кандидоза при новородените са: дистрофични и недоносени деца, лечение с антибиотици, венозни манипулации, поставен катетър. Локализира се перианално, перигенитално и по тила като еритемни, бързо конфлуиращи петна с инфилтрация и залющване в периферията. Това е т.нар. суха форма.

При везикулозната форма са налице везикули със серозно съдържимо, което по-късно помътнява. Обривите засъхват и се излющват като при сухата форма. Вродената кожна кандидоза може да бъде и само с прояви на млечница - лигавична кандидоза или памперс дерматит.

СИСТЕМНА КАНДИДОЗА
Системна кандидоза е инфекция, която засяга хора с имуносупресия. Рискови фактори са лечение с имуносупресори, кортикостероиди, карциномно болни, пациенти, на които е поставен катетър или са на изкуствено хранене. Системната инфекция с кандида се проявява с малки червени петънца и папули, които могат да имат и гнойно съдържимо. Впоследствие може да се появят некротични полета, да има висока температура, болки в мускулите и картина на сепсис.

ДИАГНОЗА

Нативен препарат - виждат се псевдохифи и дрожевидни клетки.

Микробиологична посявка - отдиференцират се различните видове кандида.

Хистологично изследване се прави много рядко при съмнение за диагнозата.

ЛЕЧЕНИЕ
Лечението е насочено към намаляване на въздействието на рисковите фактори, а именно намаляване на повишената влажност, редуциране на теглото, честа смяна на пелените, смяна на катетъра, смяна на протезите, изключване на някои лекарства.

Локалното лечение на кандидозата включва използване на противогъбични кремове, лосиони, спрейове и пудри. Най-често използвания медикамент за системно лечение на кандидоза е флуконазол - еднократен прием или продължително лечение за 7-14 дни. При засягане на ноктите курсът на лечение може да продължи няколко месеца.